напарело

Речник на българския език

1. напарело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напарело е производна форма на напаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напарело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напарело е производна форма на напаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).