напарели

Речник на българския език

1. напарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напарели е производна форма на напаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напарели е производна форма на напаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).