напарел

Речник на българския език

1. напарел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напарел е производна форма на напаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напарел — мин. деят. несв. прич. м. р.

напарел е производна форма на напаря (мин. деят. несв. прич. м. р.).