напарвало

Речник на българския език

1. напарвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напарвало е производна форма на напарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. напарвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

напарвало е производна форма на напарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. напарвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

напарвало е производна форма на напарвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. напарвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

напарвало е производна форма на напарвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).