напарвал

Речник на българския език

1. напарвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напарвал е производна форма на напарвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напарвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напарвал е производна форма на напарвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. напарвал — мин. деят. св. прич. м. р.

напарвал е производна форма на напарвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. напарвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

напарвал е производна форма на напарвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).