напалил си

Речник на българския език

1. напалил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напалил си е производна форма на напаля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. напалил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

напалил си е производна форма на напаля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).