напалил е

Речник на българския език

1. напалил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напалил е е производна форма на напаля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. напалил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

напалил е е производна форма на напаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).