напалели

Речник на българския език

1. напалели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

напалели е производна форма на напаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. напалели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

напалели е производна форма на напаля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).