нападало

Речник на българския език

1. нападало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нападало е производна форма на нападам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нападало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нападало е производна форма на нападам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нападало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нападало е производна форма на нападам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нападало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нападало е производна форма на нападам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).