наоравахте

Речник на българския език

1. наоравахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наоравахте е производна форма на наоравам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наоравахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наоравахте е производна форма на наоравам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).