наораваха

Речник на българския език

1. наораваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наораваха е производна форма на наоравам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наораваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наораваха е производна форма на наоравам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).