наокачило е

Речник на българския език

1. наокачило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наокачило е е производна форма на наокача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наокачило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наокачило е е производна форма на наокача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).