наокачило

Речник на българския език

1. наокачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наокачило е производна форма на наокача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наокачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наокачило е производна форма на наокача (мин. деят. св. прич. ср. р.).