наокачил

Речник на българския език

1. наокачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наокачил е производна форма на наокача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наокачил — мин. деят. св. прич. м. р.

наокачил е производна форма на наокача (мин. деят. св. прич. м. р.).