наокачало

Речник на българския език

1. наокачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наокачало е производна форма на наокачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наокачало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наокачало е производна форма на наокачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наокачало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наокачало е производна форма на наокачам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наокачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наокачало е производна форма на наокачам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. наокачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наокачало е производна форма на наокача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. наокачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наокачало е производна форма на наокача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).