наокачала

Речник на българския език

1. наокачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наокачала е производна форма на наокачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наокачала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наокачала е производна форма на наокачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наокачала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наокачала е производна форма на наокачам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наокачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наокачала е производна форма на наокачам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. наокачала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наокачала е производна форма на наокача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. наокачала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наокачала е производна форма на наокача (мин. деят. несв. прич. ж. р.).