наокачал

Речник на българския език

1. наокачал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наокачал е производна форма на наокачам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наокачал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наокачал е производна форма на наокачам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. наокачал — мин. деят. св. прич. м. р.

наокачал е производна форма на наокачам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. наокачал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наокачал е производна форма на наокачам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. наокачал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наокачал е производна форма на наокача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. наокачал — мин. деят. несв. прич. м. р.

наокачал е производна форма на наокача (мин. деят. несв. прич. м. р.).