наоблякло

Речник на българския език

1. наоблякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наоблякло е производна форма на наоблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наоблякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

наоблякло е производна форма на наоблека (мин. деят. св. прич. ср. р.).