наоблякла

Речник на българския език

1. наоблякла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наоблякла е производна форма на наоблека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наоблякла — мин. деят. св. прич. ж. р.

наоблякла е производна форма на наоблека (мин. деят. св. прич. ж. р.).