наобличаше

Речник на българския език

1. наобличаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

наобличаше е производна форма на наобличам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наобличаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

наобличаше е производна форма на наобличам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).