наобличахте

Речник на българския език

1. наобличахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

наобличахте е производна форма на наобличам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. наобличахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

наобличахте е производна форма на наобличам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).