наобличаха

Речник на българския език

1. наобличаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наобличаха е производна форма на наобличам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наобличаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наобличаха е производна форма на наобличам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).