наобличал съм

Речник на българския език

1. наобличал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наобличал съм е производна форма на наобличам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наобличал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наобличал съм е производна форма на наобличам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. наобличал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наобличал съм е производна форма на наобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).