наобличало съм

Речник на българския език

1. наобличало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наобличало съм е производна форма на наобличам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. наобличало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наобличало съм е производна форма на наобличам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. наобличало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

наобличало съм е производна форма на наобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).