наобличало е

Речник на българския език

1. наобличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наобличало е е производна форма на наобличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наобличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наобличало е е производна форма на наобличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наобличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наобличало е е производна форма на наобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).