наобличала е

Речник на българския език

1. наобличала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наобличала е е производна форма на наобличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наобличала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наобличала е е производна форма на наобличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наобличала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наобличала е е производна форма на наобличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).