наносил съм

Речник на българския език

1. наносил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наносил съм е производна форма на нанося се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. наносил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

наносил съм е производна форма на нанося се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).