наносил

Речник на българския език

1. наносил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наносил е производна форма на нанося се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наносил — мин. деят. св. прич. м. р.

наносил е производна форма на нанося се (мин. деят. св. прич. м. р.).