наноси

Речник на българския език

1. наноси — мн. ч.

наноси е производна форма на нанос (мн. ч.).

2. наноси — сег. вр., 3 л., ед. ч.

наноси е производна форма на нанося се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. наноси — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наноси е производна форма на нанося се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. наноси — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наноси е производна форма на нанося се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. наноси — повелително наклонение, ед. ч.

наноси е производна форма на нанося се (повелително наклонение, ед. ч.).