наносели

Речник на българския език

1. наносели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

наносели е производна форма на нанося се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наносели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

наносели е производна форма на нанося се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).