наносел

Речник на българския език

1. наносел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наносел е производна форма на нанося се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наносел — мин. деят. несв. прич. м. р.

наносел е производна форма на нанося се (мин. деят. несв. прич. м. р.).