нанкахте

Речник на българския език

1. нанкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

нанкахте е производна форма на нанкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. нанкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

нанкахте е производна форма на нанкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).