намърсил

Речник на българския език

1. намърсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намърсил е производна форма на намърся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намърсил — мин. деят. св. прич. м. р.

намърсил е производна форма на намърся (мин. деят. св. прич. м. р.).