намърдвал съм

Речник на българския език

1. намърдвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намърдвал съм е производна форма на намърдвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. намърдвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намърдвал съм е производна форма на намърдвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. намърдвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намърдвал съм е производна форма на намърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).