намърдвало

Речник на българския език

1. намърдвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намърдвало е производна форма на намърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намърдвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намърдвало е производна форма на намърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намърдвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намърдвало е производна форма на намърдвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намърдвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намърдвало е производна форма на намърдвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).