намърдвала

Речник на българския език

1. намърдвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намърдвала е производна форма на намърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намърдвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намърдвала е производна форма на намърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. намърдвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

намърдвала е производна форма на намърдвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. намърдвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намърдвала е производна форма на намърдвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).