намърдвал

Речник на българския език

1. намърдвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намърдвал е производна форма на намърдвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намърдвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намърдвал е производна форма на намърдвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намърдвал — мин. деят. св. прич. м. р.

намърдвал е производна форма на намърдвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намърдвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намърдвал е производна форма на намърдвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).