намърдахте

Речник на българския език

1. намърдахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

намърдахте е производна форма на намърдам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. намърдахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

намърдахте е производна форма на намърдам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).