намъдрувал съм

Речник на българския език

1. намъдрувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намъдрувал съм е производна форма на намъдрувам се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. намъдрувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намъдрувал съм е производна форма на намъдрувам се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. намъдрувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намъдрувал съм е производна форма на намъдрувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).