намъдрувал е

Речник на българския език

1. намъдрувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъдрувал е е производна форма на намъдрувам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намъдрувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъдрувал е е производна форма на намъдрувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намъдрувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъдрувал е е производна форма на намъдрувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).