намъдрувало

Речник на българския език

1. намъдрувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъдрувало е производна форма на намъдрувам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъдрувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъдрувало е производна форма на намъдрувам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. намъдрувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

намъдрувало е производна форма на намъдрувам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. намъдрувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намъдрувало е производна форма на намъдрувам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).