намъдрува

Речник на българския език

1. намъдрува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

намъдрува е производна форма на намъдрувам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. намъдрува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

намъдрува е производна форма на намъдрувам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. намъдрува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

намъдрува е производна форма на намъдрувам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).