намъдрило

Речник на българския език

1. намъдрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъдрило е производна форма на намъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъдрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

намъдрило е производна форма на намъдря се (мин. деят. св. прич. ср. р.).