намъдрили

Речник на българския език

1. намъдрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

намъдрили е производна форма на намъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. намъдрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

намъдрили е производна форма на намъдря се (мин. деят. св. прич. мн. ч.).