намъдрил

Речник на българския език

1. намъдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намъдрил е производна форма на намъдря се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намъдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

намъдрил е производна форма на намъдря се (мин. деят. св. прич. м. р.).