намъдрело

Речник на българския език

1. намъдрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

намъдрело е производна форма на намъдря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. намъдрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

намъдрело е производна форма на намъдря се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).