намъдрела

Речник на българския език

1. намъдрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

намъдрела е производна форма на намъдря се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. намъдрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

намъдрела е производна форма на намъдря се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).