намушкал

Речник на българския език

1. намушкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намушкал е производна форма на намушкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намушкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намушкал е производна форма на намушкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. намушкал — мин. деят. св. прич. м. р.

намушкал е производна форма на намушкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. намушкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

намушкал е производна форма на намушкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).