намушил съм

Речник на българския език

1. намушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намушил съм е производна форма на намуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. намушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

намушил съм е производна форма на намуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).