намушил е

Речник на българския език

1. намушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намушил е е производна форма на намуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. намушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

намушил е е производна форма на намуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).